По време на конференцията Plug-In Solar Conference 2026, проведена на 24 юни 2026 г. в рамките на изложението Intersolar Europe в Мюнхен, едно послание се открои ясно: следващият етап от развитието на слънчевата енергия в Европа не може да бъде проектиран единствено за покриви, собственици на жилища и еднофамилни къщи. Той трябва да бъде приложим и за балкони, наематели и жители на многофамилни жилищни сгради.

Именно това предизвикателство е в основата на проекта SUN BOX, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI). Проектът се фокусира върху балконски фотоволтаични системи (plug-in solar systems) и решения за съхранение на енергия (батерии) в многофамилните жилищни сгради, като дейностите се реализират в държави от Източна Европа, включително България, Северна Македония и Литва.

Основният въпрос, който проектът разглежда, е едновременно практичен и социално значим: как домакинствата, които не притежават покрив, могат да се превърнат в активни участници в прехода към възобновяема енергия?

Мащабът на този въпрос е огромен. В Европа десетки милиони хора живеят в многофамилни жилищни сгради. Много от тези сгради се нуждаят от обновяване, а в редица случаи цялостното енергийно обновяване може да се реализира едва след години.

Защо балконски фотоволтаици?

Покривните фотоволтаични системи могат да бъдат важно решение, но тяхното реализиране невинаги е лесно. Необходимо е съгласие между собствениците в етажната собственост. Покривната площ може да бъде ограничена. Административните процедури често са бавни и сложни.

В една типична многофамилна жилищна сграда дори покривна фотоволтаична система с мощност 25 kW може да осигури средно само около 300–400 W на апартамент. За сравнение, една самостоятелна балконска фотоволтаична система може да осигури около 800 W или повече, а сграда с достатъчно подходящи балкони може да достигне значителен децентрализиран соларен капацитет. Нашите изчисления показват, че инсталирана соларна мощност от 25–30 kW на многофамилна жилищна сграда е напълно постижима.

Това не означава, че балконските фотоволтаици трябва да заменят покривните фотоволтаични системи, цялостното енергийно обновяване или енергийните общности. Те представляват допълваща възможност – по-бърз и по-достъпен начин хората да се включат в енергийния преход. За жителите, които не могат да чакат десет години за мащабно обновяване на своята сграда, които все още нямат достъп до работеща местна енергийна общност или които иначе остават пасивни потребители на зелена електроенергия, балконските фотоволтаици предоставят по-пряк начин да произвеждат част от необходимата им електроенергия.

От нишова технология към европейски приоритет

Дебатът по темата не е нов. Конференцията Plug-In Solar Conference 2025, първата по рода си, превърна балконските фотоволтаици от нишова тема в значим елемент от европейския дневен ред.

В Германия адаптираната нормативна рамка и стандартизацията помогнаха за създаването на динамичен пазар с милиони продадени и инсталирани устройства. Нарастващ интерес се наблюдава и в други държави, сред които Австрия, Литва, Белгия, Франция и някои части на Съединените щати.

За първи път балконските фотоволтаици създават възможност почти всяко домакинство да произвежда устойчива електроенергия, да намалява разходите си за енергия и да допринася активно за енергийния преход.

Дискусиите през 2026 г., които събраха привърженици на балконските фотоволтаици по време на изложението Intersolar Europe в Мюнхен, показаха ясно, че технологията вече не е основната пречка. На тазгодишното изложение производителите представиха широка гама от развити и готови за мащабно внедряване решения за балконски фотоволтаици и съхранение на енергия.

В много случаи тези решения вече не се предлагат като отделни компоненти, а като интегрирани системи, които комбинират балконската фотоволтаична инсталация и батерията за съхранение в едно цялостно решение.

Технологията най-накрая е готова. По-сложният въпрос е дали нормативната рамка, практиките за управление на сградите и процедурите за потребителите са готови за нейното широко прилагане.

Предизвикателствата остават

Именно тук реалностите на многофамилните жилищни сгради се оказват решаващи. Една балконска фотоволтаична система, със или без система за съхранение на енергия, е технически сравнително лесна за инсталиране, но нейното поставяне се случва в сложна социална, административна и правна среда.

Измервателната инфраструктура може да се намира извън апартамента. Не винаги може да се разчита на надеждна Wi-Fi или Bluetooth свързаност. Може да се наложи участие на наемодатели, етажна собственост или администратори на сградата. В някои държави регулаторната несигурност все още възпира жителите да инсталират дори напълно безопасни и обратими балконски системи – тоест такива, които могат да бъдат изцяло премахнати от балкона без да оставят следи, ако това се наложи.

По време на конференцията беше представен реален пример, който ясно показва предизвикателството. Балконска фотоволтаична система е била премахната, след като съсед подал сигнал до администратора на сградата за „подозрителен неидентифициран обект“, прикрепен към балкона. Администраторът реагирал с официално писмо, заплашващо със съдебни действия и изискващо премахването му. Впоследствие се оказало, че „неидентифицираният обект“ всъщност е бил соларен панел. За да избегне конфликт, жителят премахнал системата.

Изводът е ясен. Пречката не е в техническата възможност за използване на технологията. Проблемът е свързан с липсата на яснота, информираност и установени процедури. Именно тук започва работата на SUN BOX – да преодолее разликата между технологичните иновации и реалностите на ежедневното жилищно управление, като разработва практични, мащабируеми и ориентирани към потребителите решения.

По време на форума в Мюнхен хармонизирането на правилата и нормативните изисквания беше определено като ключово условие за създаването на свободен и справедлив пазар за балконските фотоволтаични технологии.

Конференцията подчерта и необходимостта от:

• ясни стандарти за качество и безопасност;
• по-опростени административни процедури;
• по-добра интеграция към електроразпределителните мрежи;
• подходящи стимули за домакинствата;
• насърчаване на решенията за съхранение на енергия.

Инструмент за социално включване

За Източна Европа темата е особено важна. Многофамилните жилищни сгради представляват значителна част от жилищния фонд, а много жители се сблъскват с високи разходи за енергия, ограничено влияние върху решенията за обновяване на сградите и бавен достъп до децентрализирани решения за възобновяема енергия.

Балконските фотоволтаици в комбинация със системи за съхранение на енергия не са универсално решение, но могат да се превърнат в практична първа стъпка към енергийна демокрация – решение, което е видимо, разбираемо и близо до домакинството.

Именно затова балконските фотоволтаици следва да бъдат разглеждани не само като технологично решение, но и като въпрос на защита на потребителите и социално включване.

„Ако Европа иска демократичен соларен преход, тя се нуждае от решения, които работят за наематели, собственици на апартаменти и домакинства, засегнати от енергийна бедност, а не само за хората, които вече притежават еднофамилна къща и подходящ покрив“, заяви Кестутис Купшис, заместник-председател на Алианса на потребителите в Литва и един от партньорите в консорциума на проекта SUN BOX.

Конференцията Plug-In Solar Conference 2026 показа, че интересът към тази технология нараства. Технологичните решения вече съществуват, търсенето се увеличава, а политическото внимание към темата също се засилва. Следващата стъпка е балконските фотоволтаици да заработят именно там, където живеят милиони европейци: в съществуващите многофамилни жилищни сгради с реални домоуправители, реални съседи, реални електроенергийни системи и реални нормативни предизвикателства. Добавянето на системи за съхранение на енергия увеличава ползите от тези решения и затова тяхното развитие и използване следва да бъде насърчавано.

SUN BOX – към по-приобщаващ енергиен преход. Проектът SUN BOX приема това предизвикателство сериозно. Чрез съчетаването на балконски фотоволтаици, системи за съхранение на енергия, активно участие на потребителите и практически решения за многофамилните жилищни сгради, проектът допринася за един по-приобщаващ и децентрализиран енергиен преход. Балконските фотоволтаици не са просто начин за добавяне на соларни панели към парапетите на балкони. Те представляват нова възможност домакинствата, които твърде често са оставали извън процеса, да станат част от прехода към възобновяема енергия.

Автор: Кестутис Купшис, заместник-председател на Алианса на потребителите в Литва и заместник-член на Европейския икономически и социален комитет.

---

Достъпна енергия за всеки дом: партньорство между региони за ускоряване на прехода към ВЕИ

На 11.02.2026 г. Във Вилнюс, партньорите по SUN BOX и проект ComActivate споделиха опит и обединиха усилия около една обща цел – как да направим възобновяемата енергия реално достъпна за домакинствата, засегнати от енергийна бедност. Представиха се доказани подходи за сътрудничество със сдружения на собственици и нагледно участниците посетиха на място успешно реновирани жилищни сгради.

Фокусът беше ясен:

балконски фотоволтаични инсталации с батерийната система за съхранение на енергия

решения за многофамилни сгради

общностно базирани модели и активно гражданско участие

центрове One-Stop-Shop („обслужване на едно гише“) като практичен инструмент за подкрепа

SUN BOX не е просто проект, а реална възможност повече семейства да поемат контрол върху енергийните си разходи. С пилотното инсталиране на 200 балконски фотоволтаични системи във всяка от участващите държави – Литва, България и Северна Македония – доказваме, че малките решения могат да имат голям ефект: по-ниски сметки, повече сигурност и по-голяма независимост. Защото понякога промяната започва от един балкон, но се усеща в целия дом.

Да, нормативната рамка все още поставя предизвикателства пред широкото приложение на ВЕИ в многофамилните сгради. Но диалогът между институции, експерти и граждански организации доказва, че има воля за промяна. А именно от такива срещи започват устойчивите решения.

В рамките на програмата участниците посетиха общинския One-Stop-Shop център „Atnaujinkime miestą“ във Вилнюс – пример как местната власт може активно да подкрепя обновяването на жилищни сгради и да работи ръка за ръка със сдруженията на собственици.

Сред вдъхновяващите участници в панелните дискусии бяха Airidas Daukšas (заместник-министър на енергетиката на Литва) и Christian Ofenheusle (Bundesverband Steckersolar e.V.). Ася Добруджалиева от Хабитат България сподели опита на организацията в панел "Интегриране на възобновяема енергия в многофамилни сгради: предизвикателства и възможности за Plug-in фотоволтаични системи".

SUN BOX, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI - European Climate Initiative), заедно с проект ComActivate по програма LIFE Programme, показва, че когато комбинираме енергийна ефективност, децентрализирано производство и силни местни общности, можем наистина да намалим енергийната бедност в Европа.

Защото енергийният преход започва от балкона. И стига до всяко домакинство.

---

Многофамилните жилищни сгради в България, Литва и Северна Македония играят ключова роля за изпълнението на националните и европейските климатични цели, но за голяма част от тях възобновяемата енергия все още остава недостъпна.

Насърчаването на използването на соларни системи с батерийно съхранение в България, Литва и Северна Македония е от ключово значение за ускоряване на прехода към децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници в многофамилните жилищни сгради.

Информация за проекта

Проектът SUN BOX се изпълнява в периода декември 2025 г. – април 2028 г. в партньорство между организации от България, Германия, Литва, Северна Македония и Словакия. С общ бюджет от 498 000 евро, проектът е насочен към потребители, представители на публичния и частния сектор, както и местните власти.

Координатор на инициативата е  Инициативата за жилищния сектор в Източна Европа (IWO), а сред партньорите са Германското дружество за слънчева енергия (DGS), Хабитат България, Фондация Habitat for Humanity International, Хабитат Македония  и Алианс на потребителите в Литва (LCA).

Контекст

И трите държави работят за разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници и увеличаване на собственото потребление на електроенергия.

В България Националният план в областта на енергетиката и климата и Законът за енергията от възобновяеми източници предвиждат увеличаване на дела на възобновяемата енергия, но все още предоставят ограничена подкрепа за многофамилните жилищни сгради.

В Литва Националната стратегия за енергийна независимост, програмата за подпомагане на просюмърите и програмата за управление на изменението на климата насърчават използването на слънчева енергия, системи за съхранение и повишаване на устойчивостта на домакинствата.

В Северна Македония стратегическите документи в областта на енергетиката и климата, включително Стратегията за енергийно развитие до 2040 г. и актуализираният Национално определен принос, поставят акцент върху развитието на възобновяемата енергия и активното участие на гражданите като производители и потребители на електроенергия.

Въпреки това регулаторните ограничения, липсата на механизми за споделяне на енергия и недостатъчните възможности за присъединяване към електроразпределителната мрежа възпрепятстват жителите на многофамилните сгради да участват пълноценно в енергийния преход.

SUN BOX

Проектът има за цел да премахне правните, финансовите и техническите пречки, които ограничават използването на възобновяема енергия в многофамилните жилищни сгради.

В рамките на проекта ще бъдат внедрени plug-in фотоволтаични системи с батерийно съхранение, които ще позволят на домакинствата:

• да увеличат собственото потребление на произведената електроенергия;
• да съхраняват излишната енергия;
• да разполагат с резервно електрозахранване при прекъсване на електроснабдяването.

Съвместно с местните партньори ще бъдат разработени технически стандарти за системите за съхранение на енергия, ще бъдат реализирани пилотни инсталации, а 200 многофамилни сгради във всяка държава ще бъдат оборудвани с балконски соларни системи.

Чрез обучения, уебинари и информационни кампании проектът ще предоставя знания и практически насоки на наематели, собственици, монтажници и институции относно безопасното и ефективно използване на plug-in фотоволтаичните системи.

Паралелно с това екипът ще работи с националните и местните институции за подобряване на нормативната рамка, насърчаване на споделянето на енергия и улесняване на процедурите за присъединяване към електроразпределителната мрежа.

Чрез демонстриране на работещи практически решения проектът SUN BOX ще повиши общественото доверие в малките соларни системи, ще насърчи по-широкото им внедряване и ще подпомогне прехода към децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници в България, Литва и Северна Македония.

Проектът продължава усилията на Хабитат България от SUNRISE – Prosumer Solar Energy, който демонстрира как могат да се инсталират PV plug‑in системи в многофамилни жилищни сгради и очерта различните законови, финансови и технически предизвикателства пред собствениците и наемателите. SUN BOX надгражда постигнатото, като предоставя възможност за по-ефективно използване на произведената енергия и разширява прилагането на устойчиви енергийни решения в жилищния сектор.

В разговора ще чуете още – какви са бюрократичните пречки пред такива проекти, какво се случва със санирането и мерките за енергийна ефективност.

В новия епизод на подкаста Капитал Green гостува Ася Добруджалиева от Хабитат България. Тя разказва за проекта Sunrise – пилотна инициатива за инсталиране на соларни панели на балконите на апартаменти, която цели да даде възможност на домакинствата да произвеждат собствена електроенергия и по този начин да намалят сметките си за ток.

В разговора се коментират още теми като санирането и енергийната ефективност.

Балконските фотоволтаици – на теория и на практика

Идеята е проста и практична: на парапета на балкона се монтират два малки соларни панела, свързани с микроинвертор и включени в стандартен електрически контакт на терасата. Така произведената електроенергия се използва директно в домакинството без преминаване през електромера.

„Балконските фотоволтаици са абсолютен хит в Германия – ако до 2023 г. са били около 1 милион, сега вече над 4 милиона домакинства ги използват“, разказва Ася Добруджалиева. Този подход е икономически изгоден и лесен за монтаж, което го прави много популярен в страни с либерален пазар на електроенергия.

В България обаче нещата стоят по-различно. Първата пречка е законодателна – за да се монтират панели на балкон, е необходимо съгласието на съседите, което често е трудно за постигане. „Законът за етажната собственост изисква 50% плюс един съгласие за инсталации по общите части на сградата, каквито са балконите“, обяснява Добруджалиева.

Второто голямо препятствие е отчетът на електроенергията. Докато в Германия и Холандия има схеми за нетно отчитане или нулева цена при връщане на излишък към мрежата, в България електромерите отчитат еднопосочно – всяка енергия, включително произведената и върната в мрежата, се брои като консумирана, което обезсърчава хората да инвестират в балконски системи. „Това е сериозен проблем, защото стимулира използването на фотоволтаиците само ако всички произведени ватове веднага се изразходват в домакинството“, казва още гостът.

Резултатите от проекта

По проекта Sunrise са реализирани пилотни инсталации в Ботевград и Дупница, като домакинствата получиха по един висококачествен двулицев соларен панел, който може да генерира енергия дори при разсеяна светлина. В най-добрите слънчеви месеци панелите са произвели около 60-65 kWh електроенергия, покривайки близо 25% от потреблението на домакинствата.

Гледайте целия подкаст тук:

Източник: Ася Добруджалиева: Балконските солари са лесна стъпка към по-ниски сметки за ток

На 15 април 2025 г., в Гранд хотел Милениум София, се проведе V Национален жилищен форум на тема „Декарбонизация на жилищните сгради – възможности и предизвикателства пред България“, организиран от Хабитат България.

Събитието събра представители на ключови държавни институции като Администрацията на Министерски съвет /МС/, Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ и Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, представители на местната власт, експерти в сферата на енергийната ефективност, граждански организации и бизнеса, за да обсъдят бъдещето на жилищните политики в контекста на зелената трансформация.

Форумът откри Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, който подчерта, че декарбонизацията на сградния фонд е неотложна задача в изпълнение на Европейската зелена сделка, обновените директиви за енергийна ефективност и създадения Социален фонд за климата.

Събитието се организира на фона на предизвикателствата, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и нуждата от устойчиви политики в жилищния сектор. Основната му цел е намирането на работещи решения за ускоряване на енергийното обновяване на сградите в България, с акцент върху социалната справедливост и подпомагането на енергийно бедните домакинства.

В допълнение беше поставен акцент върху необходимостта от устойчиви решения в строителството, като за добър пример послужи глобалното партньорство между Wienerberger и Habitat for Humanity. „Иновативните ни материали, в комбинация със специализираните знания и опит на Habitat for Humanity, могат да подобрят достъпа до енергийно ефективни жилища, намалявайки екологичния отпечатък на строителството и осигурявайки благоприятни условия на живот за местната общност“, сподели инж. Цанко Миланов, управител за регион Южни Балкани на Винербергер.

Програмата на форума обхвана три основни панела, като постави особен акцент върху нуждата от:

• Изграждане на работещи стратегии за постигане на въглеродна неутралност в жилищния сектор до 2050 г.;
• Създаване на финансови механизми за подкрепа на енергийното обновяване на сгради, особено за уязвими групи от населението;
• Укрепване на капацитета на местните власти за прилагане на политики за устойчиво жилищно развитие;
• Насърчаване на общественото участие и повишаване на осведомеността относно ползите от декарбонизацията.

ПАНЕЛ I: ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ И НОВИТЕ ИЗСКВАНИЯ НА ДИРЕКТИВАТА ЗА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ

• Ина Бояджиева, началник отдел “Контрол по енергийна ефективност” в АУЕР представи презентация на тема „Новите изисквания към жилищния фонд регламентирани в изменената Директива за енергийните характеристики на сградите“. Заедно с експерти от МРРБ, НСОРБ, Българска асоциация за изолации в строителството и “Българо-австрийска консултантска компания” бе обсъдено текущото развитие на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. и Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (ИНПЕК), както и взаимодействието между различни нива на управление – държавно и местно – за постигане на енергийната трансформация.

ПАНЕЛ II: НАПРЕДЪКА ПО СОЦИАЛНИЯ ПЛАН ЗА КЛИМАТА И ПОДКРЕПАТА ЗА УЯЗВИМИТЕ ДОМАКИНСТВА В ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ

• Доц. д-р Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България сподели актуални данни относно нивото на енергийна бедност в страната, включени в презентацията й „Социалният фонд за климата и енергийната бедност“. Представители на Администрацията на МС, МРРБ и екологично сдружение „За Земята“ разгледаха основните линии на Социалния план за климата, с акцент върху механизмите за подкрепа на уязвимите домакинства. Подчертана бе ролята на общините като ключов партньор в процеса на енергийно обновяване и социално включване.

ПАНЕЛ III: ПРОЕКТ SUNRISE – PLUG-IN PV (БАЛКОНСКИ ФОТОВОЛТАИЧНИ СИСТЕМИ) ЗА ЕНЕРГИЙНО БЕДНИ ДОМАКИНСТВА

• Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България разказа за проект  Sunrise и по-конкретно „Бариерите пред инсталирането на балконски фотоволтаични системи с мощност 800 W и постигнатите резултати в общините Дупница и Ботевград“. Фотоволтаичните микроинсталации тип „Plug-in PV“ са иновативно решение за индивидуално производство на електроенергия, приложено широко и много успешно в Германия. Зорница Трифонова, секретар на Община Дупница и Адриан Агенлов, главен експерт „Етнически и демографски въпроси” в Община Ботевград представиха българският опит чрез реализираните пилотни проекти в двете общини, където са инсталирани 12 демонстрационни системи на балкони на социални и общински жилища. Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на АУЕР и Мирослав Димитров, председател на УС на Българска соларна асоциация отговориха на всички въпроси свързани с административните и технически предизвикателства пред инсталирането на балконски фотоволтаични микроинсталации в България.

По време на форума експертите подчертаха, че декарбонизацията на жилищния фонд е не само екологична, но и социална мисия. Мерките трябва да бъдат достъпни за всички граждани, особено за уязвимите групи, като се избегне задълбочаване на социалното неравенство.

Форумът изпрати силно послание, че за да успее декарбонизацията на жилищния фонд в България, е нужно цялостно и солидарно усилие от страна на държавата, бизнеса, неправителствените организации и самите граждани. Успешният преход към устойчива енергийна система в жилищния сектор ще бъде измерен не само в намалени въглеродни емисии, но и в по-добро качество на живот за всички.

---

Пълен видеозапис на V Национален жилищен форум може да гледате тук:

---

Прочете повече за предходните Национални жилищни форуми ТУК.

Как да използваме соларните централи, за да намалим сметките за ток. Кой е най-добрия начин, за да си осигурим енергия в жилището?

Най-доброто, според специалистите е следната комбинация от технологии - термопомпа с фотоволтаична централа и акумулатори към нея, за да се използва максимално енергията от слънцето. Това обаче е трудно постижимо, когато живеем в апартамент, а също така и голяма инвестиция - във всички случаи петцифрена сума. Това не е решение за всяко домакинство, особено за енергийно бедни домакинства.

Затова се фокусираме върху възможностите на слънчевите централи, по конкретно за такива централи, които технически може да бъдат поставени, както в еднофамилна къща, така и ако живеем в апартамент. Затова ги наричат още балконски - на практика това са един или два панела, които се включва директно в контакт. Тези слънчеви микроинсталации струват около 1000 лв. И са с мощност до 800 вата. Нямат експлоатационни разходи. Например в Германия са инсталирани близо 1 милион устройства, а на много места провинциите предлагат субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя е почти 100%.

Вероятно ще станат - факт са първите законодателни промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, които транспонират две европейски директиви. Именно там е заложена една обща цел за ЕС до 2030 г. възобновяемата енергия да е поне 42,5% и амбиция за 45%. Доколкото знам в енергийното министерство работят по още законодателни промени, които да дадат възможност за нетно отчитане. Това означава да давате на мрежата излишната електрическа енергия. Тъй като тези малки фотоволтаиците се включват в щепсел към мрежата на дома, е нужно да се направи пренастройване на електромера от дружеството.

Друга административна трудност е, че трябва да се премине през цялата процедура, която е свързана с изграждане на фотоволтаична централа. Тя беше облекчена за централи до 20 кВ, но така микроинсталациите, чиято мощност е до 800 вата трябва да спазва тези правила.

Със слънчева централа може да намалим сметките си за ток с 30%. Капацитетът на панелите намалява с между 0.5 и 1% годишно, т.е. след 30 години може да очакваме, че ще работят на 80% от капацитета си. Слънчевите системи допринасят за енергийния преход и биха било подходящо решение за разходите на домакинствата при либерализация на пазара на електроенергия при битовите потребители.

Вижте повече във видеото на Светозар Костадинов: 

Източник БНТ: Как да използваме соларните централи, за да намалим сметките за ток

Становище от 12 граждански организации, сред които и Хабитат България, по „Проект на ПМС за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции”, публикуван на сайта за обществени консултации https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8943

Социалният план за климата (СПК) има за цел да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2). Поради ограничените ресурси на СПК средствата трябва да бъдат насочени изцяло към уязвими домакинства и микропредприятия, засегнати от енергийна и/или транспортна бедност, като подкрепата да бъде предоставяна единствено на най-нуждаещите се.

Разработването на СПК следва да се основава на прозрачни и приобщаващи процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации и информационните кампании трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с ЕСТЕ 2, както и възможностите за облекчения чрез СПК и приходите от схемата. За да се гарантира ефективно отразяване на нуждите на засегнатите групи, е необходимо да се ангажират широк кръг партньори – неправителствени организации, синдикати, енергийни общности, академични институции, консултативни групи, представители на маргинализирани общности, микро-, малки и средни предприятия, както и енергийно бедни граждани.

Социално-икономическата уязвимост е многопластова, поради което СПК трябва да осигури прилагане на мерките по начин, който не допуска изключването на групи в неравностойно положение. Гарантирането на справедлива и ефективна подкрепа изисква активен диалог и координация с всички заинтересовани страни, уеднаквяване на процеса на консултация, участие спрямо изискванията на Регулацията за СФК, Ръководствата за добри практики относно СФК, както и прилагането на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейския кодекс на поведение за партньорство.

СПК следва да бъде представен на Европейската комисия до 30.06.2025 г. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни. Липсват определени срокове за разработване и консултации на първа чернова за обсъждане, финална чернова, както и за начало на действието на Плана. Освен това в постановлението липсват срокове за извършване на екологична оценка от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на Социалния план за климата. Освен от забавянето и неяснотата на процеса, искаме да изразим притеснението си от закриването на координационното звено към МС, по-малко от 4 месеца от крайния срок за предаване на Плана, и липсата на ясни рамки, по който ще продължи работата по СПК. В допълнение, в съобщението за Проект на ПМС на портала за обществени консултации, дори не е обозначено къде и на кого заинтересованите страни трябва да предоставят становищата си.

Съществен дефицит в общественото пространство е липсата на широка информационна кампания, която да популяризира и обясни както ползите от въвеждането на политиките на ЕС за българските граждани, така и пречките които имаме при тяхното изпълнение. Затова е необходимо Дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет да създаде и приложи навреме широка информационна кампания в националните медии.

С оглед на това предлагаме:

• Излъчване на наблюдатели от гражданския сектор в Междуведомствената комисия.
• Създаване на експертни работни групи във всяко ресорно министерство с участие на представители на гражданския сектор.
• Създаване на мониторингов комитет, следящ процеса по подготовка и изпълнение на СПК, с участие на представители на гражданския сектор.

Предложената в чл. 7, т. 1 Информационна система за Социалния фонд за климата е по същество система за контрол и отчитане на разходите по СФК в рамките на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове (ИСУН). Тя няма връзка с информационната система за идентифициране на уязвимите домакинства, регламентирана в Наредбата към чл. 38д на Закона за енергетиката, която трябва да се създаде и поддържа, за да се гарантира коректното идентифициране на целевата група домакинства в енергийна бедност.

С оглед на закъснелия процес, липсата на данни и сложността на идентифицирането на уязвимите групи, предлагаме да се създаде допълнителен механизъм за насърчаване на сътрудничеството и редовен обмен на информация между заинтересованите страни. Това включва:

• Създаване на електронна платформа за обмен на информация между отговорните институции и заинтересованите страни.
• График за редовни срещи, които да осигурят двустранна комуникация и координация в допълнение към стандартните обществени консултации.

Необходимо е да се засили институционалният капацитет на местните власти, икономическите и социалните партньори и гражданските организации, за да могат те да участват смислено в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на СПК. Управляващите органи трябва да гарантират, че има достатъчно персонал за изпълнение на мерките по СКП, включително за последващи процеси с участващите заинтересовани страни.

Достъпът до СПК трябва да бъде лесен и ясен, без да създава административна тежест за микропредприятията и уязвимите домакинства. В същото време управляващите органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. Заявленията следва да бъдат достъпни както в дигитален, така и във физически формат. Социалните партньори – неправителствени организации, местни мрежи, жилищни асоциации, енергийни общности, и др., могат да допринесат за по-бързо и ефективно разпределение на средствата.

Домакинствата могат трайно да преодолеят енергийната бедност и зависимостта си от изкопаеми горива чрез съчетаване на дългосрочни енергоспестяващи мерки с временна финансова помощ. Тези мерки подобряват топлинния комфорт, носят здравни ползи и насърчават активното участие на гражданите в енергийния преход.

За да бъдат енергийните подобрения достъпни за домакинства с ниски доходи, схемите за подкрепа трябва да включват субсидии, авансови плащания и предоставяне на техническа помощ. Това ще осигури достъп до енергийна ефективност за най-уязвимите групи и ще допринесе за реално намаляване на разходите за енергия.

За идентифициране на уязвимите домакинства няма информационна система по реда на чл. 38д, ал.5 от Закона за енергетиката, въпреки че с Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, в Глава IV бе регламентиран ред и механизъм за функциониране на информационната система. От м. декември 2023 г. до момента Министерският съвет не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия. По силата на същия член от ЗЕ, тази институция следва да е определената и за нуждите на СПК. Ето защо считаме, че именно в Проекта на ПМС за СПК тази институция следва да бъде ясно определена и да започне незабавни стъпки по създаването на Информационната система по чл. 38д от ЗЕ.

Предложеното разпределение на средствата от СФК между области на интервенции не е мотивирано. Разпределението на средства за сгради, транспортен сектор, пряко подпомагане на доходите и техническа помощ, би следвало, съгласно член 6, параграф 1, буква г) и д) от регламента, да се определя въз основа на: 1) прогнозата за вероятните последици от увеличението на цените и 2) прогнозиране на броя и определяне на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт. Например за достъпа до обществен транспорт и основни услуги, би следвало да се определят най-засегнатите области. Важно е да се подчертае, че включването на мерки за предоставяне на пряко подпомагане на доходите не е задължително (член 4, параграф 3 от Регламента за СФК). Освен това то следва да се използва от 2027 г., след като ЕСТЕ 2 бъде напълно въведена. Директното подпомагане на доходите трябва да бъде временно и постепенно да се премахва с набиране на сила на структурните мерки.

В допълнение, трябва да се прави разграничение между незадължителна директна подкрепа на доходите и структурни мерки и инвестиции, които трябва да бъдат включени в плановете в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента за СФК. За целите на Фонда всяка мярка, която има за цел да окаже положително дълготрайно въздействие върху постигането на климатична неутралност в ЕС до 2050 г., или да намали зависимостта от изкопаеми горива, не трябва да се счита за пряка подкрепа на доходите.

Например ваучер, който може да бъде изразходван само за подмяна на прозорци в жилища, обитавани от уязвими домакинства, се счита за структурна мярка, а не за пряко подпомагане на доходите, тъй като има за цел да повиши енергийната ефективност на сградата и има общо положително въздействие върху климата. По същия начин, ваучер за обществен транспорт (напр. портфейл за мобилност) или целева намалена тарифа за обществен транспорт няма да се считат за пряко подпомагане на доходите, тъй като и двете мерки насърчават използването на обществен транспорт, което е по-чисто решение от използването на частни транспортни средства, захранвани от изкопаеми горива.

Фактът, че към момента информационна система по чл.38д не съществува, поставя под риск идентифицирането на уязвимите домакинства. Лицата, които към момента са заявили помощ за отопление и са одобрени за нея, са на практика идентифицирани уязвими домакинства, които са в екстремна енергийна бедност и подкрепата по линия на СФК може на първо време да бъде фокусирана именно върху тях. Тази група от хора е запозната с процеса на кандидатстване, приема го и има доверие в него. Напълно приложимо е бланката на заявлението за помощ за отопление да бъде разширена и да се превърне в заявление и за помощ за отопление, и за помощ от СФК. Достатъчно би било в бланката да се отбележи, че освен помощ за отопление лицето кандидатства и за подкрепа от СФК, която да бъде ограничена до няколко конкретни мерки, които могат да бъдат изпълнявани самостоятелно във всяко домакинство – най-вече смяна на дограма и смяна на отоплителен уред. Това означава, във формуляра освен всичко друго, което лицето декларира за доходи, имотно състояние, социален статус и др., да има още 2 реда, в които то декларира състоянието на дограмата му – стара, частично сменена, нова и вида на отоплението, което ползва. Така използвайки съществуващ процес, заявленията приети и обработени от АСП, ще бъдат споделяне с МРРБ, които са отговорна институция за мерките за сградите. Одобрените лица ще имат право на ваучер на стойност, например 2500 лв, с който могат да отидат при предварително одобрен от МРРБ доставчик на услугата подмяна на дограма или доставчик на услуга смяна на отоплителен уред и да постигнат частично подобряване на енергийните характеристики на жилището си, намаляване с 30% на загубите на топлина и съответно на разходите за енергия.

За по-лесното запознаване с предложените от нас промени и тяхната мотивация по ПМС за СПК прилагаме следната таблица: Предложения за промяна на ПМС за Социалния план за климата

Имайки предвид важността на горепосочените предложения и експертизата на членовете на гражданските и академичните организации, които представляваме, смятаме за важно да продължи диалогът между нас и отговорните министерства. В тази връзка бихме оценили положително, ако определите лице/а за контакт.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук: Становище по ПМС за Социалния план за климата

Разговор на Гергана Манчева с Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България и Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в Община Дупница пред Радио България. 

Хабитат България анализира резултатите от пилотен проект за фотоволтаични инсталации на балконите.

България има благоприятни климатични условия за производство на електрическа енергия от слънцето, дори в преходните сезони пролет и есен. Сред градовете с най-добри условия за използване на фотоволтаични системи е Дупница. Югозападният български град бе избран от организацията с нестопанска цел Хабитат България за провеждането на пилотен проект, който засега само открехва вратата към ползите от прилагането на микро соларни системи за нуждите на домакинствата. И макар микроинсталациите да работят едва от октомври минала година, то резултатите вече са налице – монтираните системи в шест социално слаби домакинства са успели да произведат 30% от потребената от тях енергия.

Успехът на слънчевата микроинсталация, приложена буквално на балконите в многофамилни сгради, повдига въпроса – какво възпрепятства едно по-масово въвеждане сред домакинствата, особено от категорията на енергийно бедните?

Оказва се, че пречките са основно административни и почти никакви, що се отнася до монтажа и експлоатацията на т. нар. "щепселни" соларни системи. Соларните панели са с максимална мощност до 800W на микроинвертора. В нашия случай обаче, в демонстрационния проект те са до 440 W, така че на този етап не можем да дадем съвсем цялото решение" – пояснява Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България:

"Резултатите през октомври показват, че тези инсталации са произвели 63kW в рамките само на един благоприятен месец. За сравнение, консумацията на ел.енергия за домакинството в същия този месец е била 203 kW. Това на практика показва, че почти 30% от необходимата енергия е била произведена с фотоволтаичната инсталация. Ако имахме стандартна фотоволтаична инсталация, ще имаме още по-голям процент енергия, произведена от самата микроинсталация. Ние подбирахме домакинства, в които има постоянен обитател през деня – потреблението на енергия през деня е ключово важно, тогава слънчевият панел произвежда енергия, а домакинството директно я потребява.

Това кара и хората там да сменят модела си на потребление, например да сготвиш на електрическа печка през деня, с енергията, която сам си произвел, а не на по-евтината нощна тарифа, с доставена по мрежата енергия. Това е принципът – да произвеждаш енергия, за да я потребяваш, а не за да се връща тя обратно в електрическата мрежа. Ползите от подобни инсталации пряко засягат и околната среда, и климата – това е чиста енергия и не ползваме замърсяващ източник при нейното получаване."

Само за 2024 г. около 1 млн. подобни инсталации са монтирани  в Германия, една от държавите, където този пазар се развива с много бързи темпове. България остава на другия полюс, а енергийната бедност у нас е една от най-високите в ЕС. Оценката на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е, че почти 28% от хората в страната са в условия на енергийна бедност – състояние, което се определя както от доходите на домакинството и социалната уязвимост, така и от качеството на жилището, дали има топлоизолация в него.

"Ние нямаме енергийна култура. Всяко едно домакинство знае колко ток плаща, но на въпроса, "колко KW часа енергия сте заплатили?", малко хора ще могат да кажат – пояснява експертът Ася Добруджалиева. – Тези микроинсталации дават точно този отговор и правят промяната в поведението ни като потребители. Започвате да наблюдавате колко енергия произвеждате, колко енергия потребявате и да си смятате какво можете да включите, какво да изключите в денонощието. Ние целим това отчитане на потребената и върнатата в мрежата енергия от собствен източник у нас да става поне за домакинства, които са в енергийна бедност, защото това може да бъде подкрепа за тях. Ако те имат субсидия, която да им позволява да поставят подобни инсталации и да ползват произведената от тях енергия, а след това да им се прави нетно отчитане за енергията, която са произвели и върнали в мрежата – това ще е съществена помощ."

Ненапразно в пилотния проект са включени енергийно бедните жилища в Дупница – ползваме по-облекчен режим за монтаж на тези панели, тъй като сградите са 100% общинска собственост и не се изисква съгласие останалите собственици на жилища – обяснява Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в общинската  администрация  на Дупница, партньор на Хабитат България в този проект. Социалният критерий е бил най-важен при избора на домакинствата:

"Ролята на Община Дупница в случая беше да посочи домакинствата и да съдейства за осъществяване на административните процедури. Нашият извод е, че трябва да се предприемат съответните законодателни промени, за да се облекчи режимът, по който всяко едно домакинство би могло да си монтира такъв панел. Като експерт, който участва в целия процес считам, че това би било едно от добрите решения на проблема с енергийната бедност, тъй като би могло да се насочи като директна помощ към енергийно бедните домакинства. Сега те получават определена сума в отоплителния сезон, с която заплащат за твърдо гориво. Монтирането на слънчеви микроинсталации е дългосрочна инвестиция, която бързо дава добри резултати, безвредна е и е помага на домакинството само да направлява своето потребление."

Източник: Умни микроинсталации помагат на домакинства в България да пестят от сметките за ток

Становище относно Социалния план за климата бе разработено от осем водещи организации, сред които Хабитат България, Екологично сдружение „За Земята”, СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид), WWF България, „Грийнпийс“ – България, Софийска енергийна агенция СОФЕНА, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Институт Кръгова Икономика.

С част от конкретните предложения в становището можете да се запознаете тук:

Уважаеми г-н Дончев,

На първо място, бихме искали да благодарим за поканата за участие в организираната от DG CLIMA, Администрацията на МС и МОСВ, среща на заинтересованите страни в началото на м. февруари, относно въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ЕСТЕ2) и Социалния фонд за климата (СФК). Считаме, че срещата бе полезна за всички участващи и показа различни гледни точки за проблемите и техните решения. В условия на крехка политическа стабилност, без все още да са транспонирани ключови директиви за ЕЕ и ВЕИ, противоречащи си или неизпълнени стратегически и програмни документи, създаването на смислен и работещ Социален план за климата (СПК) до 30 юни 2025 г., е огромно предизвикателство. Като представители на организации на гражданското общество, които работят активно за постигане на целите за климатична неутралност и преодоляване на енергийната бедност, бихме искали да заявим нашата готовност да участваме в процеса на създаване на СПК и да Ви запознаем с част от нашите предложения:

1. ПРОЗРАЧЕН И СТРУКТУРИРАН ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА СПК, ГАРАНТИРАЩ УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

1.1. Публикуване на точна, ясна и изчерпателна информация относно програмирането на СФК – процес, структура, установяване на състав на работна група и създаване на информационен канал за приемане на данни и доклади.
1.2. Планиране на мащабна информационна кампания и разработване на специален информационен канал или портал, финансиран от фонда, който да обединява и предоставя цялата налична информация от фонда, включително актуални проектни предложения, насоки за кандидатстване, данни, отчети, анализи и друга релевантна документация.
1.3. Възстановяване работата на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност и Комисията за устойчива мобилност към Консултативен съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към МС и разглеждане и обсъждане на работата на работната група към МС по СПК пред тази комисия, във времеви срок оставящ достатъчно време за коментари и реакция от членовете на комисията поне две седмици преди публикуването ѝ за обществено обсъждане.
1.4. Уеднаквяване на процеса на консултация и участие с изискванията на Регулацията за СФК, както и с Ръководствата за добри практики относно СФК, публикувани на страницата на ГД Климат.
1.5. Прилагане на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейският кодекс на поведение за партньорство.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНИЯ ФОНД ЗА КЛИМАТА СПОРЕД ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНА И ТРАНСПОРТНА БЕДНОСТ

Правителството има задължението по Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), както и задължение по чл. 8 от Закона за енергетиката да създаде дългогодишна програма за намаляване на енергийната бедност с цели до 2030, 2040 и 2050 г. Към момента, направената от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) оценка на броя лица в енергийна бедност, по методиката за оценка на броя на енергийно бедните домакинства в чл.16-18 от Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, е изчислена на 1,809 млн. души през 2023 г. Все още не е създадена и Национална обсерватория по енергийна бедност, ангажимент за каквато е поет в ИНПЕК.

3. МЕХАНИЗМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ПО СФК

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в СФК, определен на 65 милиарда евро, е само 34% от приходите от ЕСТЕ2, за периода 2026-2032 г., (общо 5,746 милиона квоти ще бъдат продадени на търг и ако приемем средна цена от 45 евро, общите приходи ще бъдат най-малко 258,6 милиарда евро). Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите СПК над задължителния минимум от 25%. Като се има предвид огромната финансова разлика между осигурения фонд (2,5 млрд евро за България) и необходимостта от справяне с въздействието на ЕСТЕ2 и енергийната бедност като цяло, всички останали приходи от ЕСТЕ2 (вероятно около 5 млрд. евро), трябва да бъдат насочени към СФК. Нещо повече, крайно време е България да започне да използва приходите от ЕСТЕ1 за целите на климата, вкл. част от тях да постъпват в СФК.

4. СИНХРОНИЗИРАНЕ НА СПК С ДРУГИ РЕЛЕВАНТНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ, ПРОГРАМИ И ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ

Националните стратегически документи не са с необходимото качество, което да позволи адекватното изпълнение на политиките. Така дори СПК да бъде синхронизиран със съответните национални документи, това няма да доведе до желания стратегически резултат заложен в Регламента за СФК.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук: Становище относно Социалния план за климата

Проектът SUNRISE е иновативна инициатива, финансирана от Европейската климатична инициатива, която цели да предостави достъпно решение за енергийно бедните домакинства чрез малки фотоволтаични системи с мощност до 800 вата, които могат да се инсталират лесно в домакинствата и да намалят разходите за електроенергия. Те са ефективен начин за подпомагане на енергийно бедните домакинства и следва да бъдат включени в националните програми за подкрепа. Тази тема коментираха гостите в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Гостите бяха Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Habitat Bulgaria, доц. Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания при БАН и експерт към WWF България, и Адриан Ангелов, главен експерт по етнически и демографски въпроси към Община Ботевград.

Инсталацията се състои от един или два стандартни соларни панела. Добруджалиева каза, че монтажът на системите не изисква никаква специализация или техническа помощ, защото цялото инсталиране се състои в окачването на стойка на балкона, върху която се монтира слънчевият панел и свързване на два кабела и включване на последния във външен контакт. Произведената електроенергия директно постъпва в битовата мрежа, което позволява на домакинствата да използват собствена зелена енергия.

Подобни проекти са широко разпространен в редица европейски държави. Германия е водеща, където през 2024 г. се очаква, че броят на инсталираните такива микроинсталации ще надхвърли един милион.

В рамките на проекта, в шест домакинства в Ботевград и шест в Дупница вече са инсталирани демонстрационни инсталации. В Дупница домакинство с подобна инсталация е произвело 63 киловата електроенергия през октомври, което осигурява над една трета от месечното потребление. Адриан Ангелов каза, че в Ботевград проектът започва на по-късен етап и средното производство на енергия при е около 35 киловата на месец.

Гостите очакват значително по-добри резултати през пролетта и лятото, когато има повече слънчево греене, което ще е ключово за енергийно бедните домакинства.

„Трябва да се обмислят да се прилагат по-масово от такива проекти, да има повече опит и да знаем практически резултати – какви са ползите за домакинствата и да започнем по-активно да работим с тях“, отбеляза доц. Теодора Пенева.

Въпреки това са нужни законодателни промени, които да улеснят процеса. Ася Добруджалиева каза, че в момента монтажът на фотоволтаични системи се третира като строеж, който изисква административни процедури. Според нея е нужно да се въведе дефиниция за малките инсталации, с които да бъдат освободени от регулацията. Нужно е и създаване на механизъм, който да предотврати таксуване на произведената енергия като потребена.

Теодора Пенева допълни, че трябва и да заработи „цялостният механизъм за намаляване на енергийната бедност в България“. Тя каза, че реално енергийно бедните са 1,8 млн. – три пъти повече от хората, които получават целеви помощи за отопление.

В момента има приета официална дефиниция за енергийна бедност, но тя е без приложение, тъй като не е създадена информационната система, която ще определя статута на домакинствата.

За Пенева е ключово държавата да отделя повече финансиране за проекти като SUNRISE, защото „това ни гарантира устойчивост и независимост в един несигурен пазар на електроенергия“. Особено в ситуация, когато цените на електроенергията ще продължат да се покачват.

Целия коментар гледайте във видеото тук:

Източник: Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства